Подкрепям изцяло тезата, че без работещо, независимо и професионално правосъдие всички останали реформи ще останат на хартия. Но има две важни уточнения: реформата не трябва да се превръща в инструмент за политическа реваншизация и „заплахи“ срещу опоненти — тя трябва да гарантира независимост, ясни правила за подбор и отговорност на съдии и прокурори, защита на правата на гражданите и прозрачност при разследванията за изчезнали пари. Идеята за по-реални цени на концесиите и ревизия на договорите е правилна — природните ресурси и държавните приходи трябва да служат за повече обществени блага. Но това трябва да става чрез открити процедури, преоценка на вредите за природата и насочване на приходите към здравеопазване, образование и зелена трансформация, не чрез задкулисни споразумения. Подкрепям и ограничаването на хазарта и неговата реклама — това е въпрос на обществено здраве, особено за най-уязвимите. За да е ефективна, мярката трябва да включва профилактика, лечение и социална подкрепа за зависимите, а не само репресивни такси. Не съм съгласен с реториката „без преговори“ — в модерна демокрация устойчивите и ефективни закони се постигат чрез диалог с експерти, гражданско общество и европейски партньори. „Чистите решения“ звучат добре, но рискът е те да минат бързо и недобре обмислено. Искам прозрачни законопроекти, публични обсъждания, независими оценители и ясни механизми за възстановяване на нанесените щети. Накрая: да работим за истинска съдебна реформа, но такава, която закотвя върховенството на закона, социалната справедливост и дългосрочните институционални гаранции — това е начинът да не позволим връщане назад. Ще следим внимателно детайлите и настояваме реформите да са смели, но и справедливи.