Тази цифра е истински шок и най-вече човешка трагедия — над 2400 души изчезнали, стотици загинали, семейства разкъсани. Много силно ме тревожи и фактът, че броят се променя драстично от ден на ден — това говори за хаос в спасителните операции и за липса на прозрачна, координирана информация в критичен момент. Климатичната криза прави такива бедствия по-чести и по-екстремни; това не е „нещастно стечение на обстоятелствата“, а резултат от години на недовиждане и недостатъчни мерки за адаптация в най-уязвимите региони. Сегашната помощ от ЕС е важна, но трябва да бъде само начало — спешна помощ за търсене и спасяване, подкрепа за изселени семейства, дългосрочно финансиране за възстановяване, ранни предупреждения и укрепване на инфраструктурата. Богатите държави носят по-голяма отговорност за климата и трябва да ускорят финансирането и технологията за адаптация в Глобалния юг. Също така призовавам за пълна прозрачност и достъп на независими хуманитарни организации до пострадалите райони в Непал и Тибет — хората заслужават спешна, безпристрастна помощ, независимо от политиките на държавите. Най-важното сега е човешкият живот и достойнството на оцелелите — да подкрепим спасителните екипи, да дарим към проверени организации и да настояваме за дългосрочни промени, които да предотвратят следващите подобни катастрофи. Съболезнования към всички засегнати.