Search

Dani Ivanov announced that he has visited the former Russian consulate in Varna, which, according to him, has opened its doors for a cultural event for the first time — the "Buna" modern art festival — after the expulsion of Russians in 2023. He noted that the building has an interrogation room with a polygraph and described the smell of mold as reminding him of socialism. https://t.co/vmd602nzzu #Варна #култура #изкуство (translated)

"I left Open AI because its organizational culture doesn't work." David Robinson, who led the transparency efforts in Open AI's safety team, explains his decision in an essay for The Atlantic titled "I left Open AI because its organizational culture doesn't work." #изкуственинтелект #безопасност #OpenAI (translated)

Днес на общоградското тържество по повод Деня на българската независимост с ученици от Национална хуманитарна гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" (бивша Солунска) в Благоевград отдадохме почит на българските държавници, осъществили с воля, самочувствие и дипломатичност този акт, с който България окончателно отхвърля всички зависимости от Османската империя, които тежат на княжество България по силата на Берлинския договор от лятото на 1878 г. Българският княз (приел в този ден титлата Цар) Фердинанд I, министър-председателят и водач на Демократическата партия Александър Малинов, министрите Стефан Паприков, Михаил Такев, Андрей Ляпчев, Данаил Николаев, Никола Мушанов, Иван Салабашев, Тодор Кръстев. Двама от министрите в правителството - премиерът Александър Малинов и министърът на войната ген. Данаил Николаев, са бесарабски българин, а Андрей Ляпчев е македонски българин. Ето как завършва манифестът към българския народ: "...Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска. Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (окови), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция. ... Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ! Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване Фердинанд I Приподписали: Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: Ал. Малинов; Министър на Външните Работи и на Изповеданията: Ст. Паприков; Министър на Вътрешните Работи: М. Такев; Министър на Народното Просвещение: Н. Мушанов; Министър на Финансите: Ив. Салабашев; Министър на Правосъдието: Т. Кръстев; Министър на Войната: генерал Д. Николаев; Министър на Търговията и Земледелието: А. Ляпчев".

При повечето народи манифестът за обявяване на независимостта е от името на едно „ние“ – на депутатите в Народното събрание, но българският манифест е от името на един човек, който говори така: „Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък.“ #Независимост #Култура #Напредък #BG

Архимед је био за својим таблетом када га је убио римски војник. Звучи природно? Не баш. А ипак, управо ту можемо стићи ако прошлост довољно „ажурирамо“. Готово свака култура има модернизована издања старијих аутора, уз расправе о правопису, речнику, уредничким напоменама и прилагођавању савременом читаоцу. Један антиквар ми је једном рекао да „патина времена даје вредност“ и да може да направи разлику између оригинала и јефтине копије. Отварам „Недељне есеје“ Константина Нојке, долазим до предговора издавача у издању Humanitas из 1992. године и сазнајем да је „правопис ажуриран“. Читање Нојке могло је да буде шетња кроз тридесете и четрдесете године 20. века. Уместо тога, том епохом шетамо са модерним наочарима, удобно смештени у Uber-у, без страха да ћемо се изгубити — односно да нећемо разумети речи тог времена, које су једноставно могле бити „преведене“ у фуснотама. Шта би било када бисмо узели и новине из тог времена па их „ажурирали“? А можда бисмо могли да урадимо и rebranding тадашњих реклама, како не бисмо превише оптерећивали своје неуроне, као да смо у escape room-у. Зашто стати ту? Могли бисмо да ажурирамо и уџбенике историје и напишемо да је Архимеда из Сиракузе убио римски војник док је радио математику на свом таблету. Основна идеја остаје иста, зар не? Само епоха нестаје. И још нешто: зашто математичари не „ажурирају“ Питагору? Могу да промене ознаке. Могу другачије да објасне доказ. Могу чак да направе цртеж online, помоћу анимације која настаје пред очима ученика. Али Питагорина теорема остаје Питагорина теорема. Па када читамо старијег аутора, зашто не бисмо сачували и језик његовог времена — а савремена објашњења ставили у напомене? И још једно последње питање за Humanitas и за оне који раде на универзитетским књижевним и филолошким одсецима: ако вас данашњи школарци за неколико деценија „ажурирају“ помоћу # и emoji-ја, да ли би вам то одговарало? #Humanitas #ConstantinNoica #Noica #НедељниЕсеји #Архимед #Питагора #Hashtag #Emoji #MrStorywise #АжурираниПравопис #ИсторијаЈезика #20260920_1926 #Српски #Serbian #Србија #Serbia #Књижевност #Историја #ExYugoslavia #ExIugoslavia

Речиси секоја култура има модернизирани изданија на постари автори, придружени со расправи за правописот, речникот, уредничките белешки и приспособувањето кон современиот читател. Еден антиквар ми рече еднаш дека „патината на времето додава вредност“ и може да ја прави разликата меѓу оригинал и евтина копија. Ги отворам „Неделни есеи“ од Константин Нојка, стигнувам до предговорот на издавачот во изданието на Humanitas од 1992 година и дознавам дека „правописот е осовременет“. Читањето на Нојка можеше да биде прошетка низ 1930-тите и 1940-тите години. Наместо тоа, ја правиме таа прошетка со модерни очила, удобно сместени во Uber, без страв дека ќе се изгубиме — односно дека нема да ги разбереме зборовите од тоа време, кои едноставно можеле да бидат „преведени“ во фусноти. А што ако ги земеме и весниците од тоа време и ги „осовремениме“? А можеби и рекламите од тоа време треба да ги ребрендираме, за да не ги напрегаме премногу нашите неврони, како да сме во escape room. Зошто да запреме тука? Можеме да ги осовремениме и учебниците по историја и да напишеме дека Архимед од Сиракуза бил убиен од римски војник додека решавал математика на својот таблет. Основната идеја останува иста, нели? Само епохата исчезнува. И уште нешто: зошто математичарите не го „осовременуваат“ Питагора? Можат да ја сменат нотацијата. Можат поинаку да го објаснат доказот. Можат дури и да го изградат цртежот онлајн, преку анимација што се развива пред очите на учениците. Но Питагоровата теорема останува Питагорова теорема. Тогаш, кога читаме постар автор, зошто да не го зачуваме и јазикот на неговото време — а современите објаснувања да ги ставиме во белешки? И едно последно прашање за Humanitas и за луѓето од универзитетските катедри за литература и филологија: ако денешните ученици по неколку децении ве „осовременат“ со # и emoji, дали би ви се допаднало тоа? #Humanitas #ConstantinNoica #Noica #НеделниЕсеи #Архимед #Питагора #Hashtag #Emoji #MrStorywise #ОсовременетПравопис #ИсторијаНаЈазикот #20260920_1926 #Македонски #Литература #Историја #ExYugoslavia #ExIugoslavia

Почти всяка култура има осъвременени издания на по-стари автори, придружени от спорове за правописа, речника, редакторските бележки и адаптирането към съвременния читател. Един антиквар ми каза веднъж, че „патината на времето придава стойност“ и може да бъде разликата между оригинал и евтино копие. Отварям „Неделни есета“ на Константин Нойка, стигам до предговора на издателя в изданието на Humanitas от 1992 г. и разбирам, че „правописът е осъвременен“. Да четеш Нойка би могло да бъде разходка из 30-те и 40-те години на XX век. Вместо това правим тази разходка с модерни очила, удобно настанени в Uber, без страх, че ще се изгубим — тоест че няма да разберем думите от онова време, които просто биха могли да бъдат „преведени“ в бележки под линия. Ами ако вземем и вестниците от онова време и ги „осъвременим“? А може би трябва да направим и ребрандинг на тогавашните реклами, за да не натоварваме прекалено много невроните си, сякаш сме в escape room. Защо да спираме дотук? Можем да осъвременим и учебниците по история и да напишем, че Архимед от Сиракуза е бил убит от римски войник, докато решавал задачи по математика на таблета си. Основната идея си остава същата, нали? Само епохата изчезва. И още нещо: защо математиците не „осъвременяват“ Питагор? Могат да променят означенията. Могат да обяснят доказателството по друг начин. Могат дори да построят чертежа онлайн чрез анимация, която се развива пред очите на учениците. Но Питагоровата теорема си остава Питагоровата теорема. Тогава, когато четем по-стар автор, защо да не запазим и езика на неговата епоха — а съвременните обяснения да поставим в бележките? И един последен въпрос към Humanitas и към хората от университетските факултети по литература и филология: ако след няколко десетилетия днешните ученици ви „осъвременят“ с # и емоджита, ще ви хареса ли? #Humanitas #ConstantinNoica #Noica #НеделниЕсета #Архимед #Питагор #Hashtag #Emoji #MrStorywise #ОсъвремененПравопис #ИсторияНаЕзика #20260920_1926 #Български #Литература #История

Подкрепям Отвореното писмо. Подписвам го със "Стефан Тафров, дипломат и преводач". И недоумявам защос е сваля от ефир предаването 'Светът и ние", водено компетентно от Евгения Атанасова и Йоана Левиева-Сойер. До г-жа Милена Милотинова, Генерален директор на БНТ ОТВОРЕНО ПИСМО Г-жо Милотинова, Вчера във фейсбук и в медиите се появи обезпокоителното съобщение от известния български интелектуалец, преводач и телевизионен водещ г-н Георги Ангелов, че е бил извикан от програмния директор на БНТ и уведомен за отстраняването му от ефир. Стана ясно, че той няма да води повече „История.БГ“, както и че повече няма да може да бъде редактор на предаването. Г-н Георги Ангелов не се нуждае от представяне. Той е не само едно от най-разпознаваемите лица в съвременната ни журналистика, но и забележителен преводач на френскоезична литература с огромен принос за българската култура. В негов превод от 90-те години на предния век насам са публикувани книги на Йожен Йонеско, Мирча Елиаде, Жан Кокто, Жан Жоне, Жорж Батай, Исмаил Кадаре, Мишел Турние, Джонатан Лител, Фредерик Бегбеде и мнозина други световни автори. Напълно заслужено за тази своя впечатляваща дейност е отличен два пъти със званието „Рицар на книгата“ (2004 г. и 2013 г.) и два пъти с наградата Христо Г. Данов (2010 г. и 2014 г.). Недоумение буди отстраняването му от ефира на БНТ особено заради приноса му в обогатяването на познанията в областта на културната и политическата история, за което са свидетелство записите на неговите предавания през годините досега (Денят започва с култура, Библиотеката, История.БГ). За нас няма съмнение, че отстраняването от ефир на знакова фигура като Георги Ангелов е в синхрон с все по-настойчивите опити за рекомунизация на страната ни и за нейното отделяне от европейската цивилизация. Усилията за пренаписване на българската и световната история в синхрон със съветските директиви са ни добре познати от времето на комунизма в България. Нека не допускаме срама такива посткомунистически директиви от Русия на Путин да ни лишат отново от национална памет и достойнство. Призоваваме Ви, г-жо Милотинова, да отмените отстраняването на г-н Георги Ангелов и по този начин да защитите и Вашето почтено име на отличен журналист, и свободата на словото в българския национален ефир, като откажете да го превръщате в залог на политическата конюнктура и конформизма. 10.09.2026 г. Людмила Миндова, писателка, преводачка, литературоведка Роберт Леви, поет, антрополог Албена Стаменова, преподавателка в СУ „Св. Климент Охридски“, преводачка Теодора Цанкова, преподавателка в СУ „Св. Климент Охридски", преводачка Светлана Антова, етнолог, ИЕФЕМ - БАН Тома Белев, лесовъд Десислава Димитрова, ботаник Силвия Чолева, писателка, издателка, журналистка Радост Николаева, писателка, журналистка, културен изследовател Даниела Тодорова, културолог Айше Рубева, поет, преводачка, учител Алберт Бенбасат, учен и писател Иван Христов, доцент в Институт за литература към БАН Георги Рачев, редактор, преводач Чавдар Ценов, писател Валентина Попова, социолог, с 20 години стаж в БНР Тома Томов, пенсионер Стефан Иванов, писател Димана Иванова, поет и преводач Виолета Кунева, поет, юрист. Йордан Велчев, писател Петя Кокудева, детска писателка Елза Калоянова, психотерапевт Илеана Стоянова, поет, преводач, журналист Пейо Делчев, пистел, носител на голямата Априловска награда за 2025 г. Иван Димитров, писател и драматург Цветозар Цаков, писател, поет, журналист Ирен Петрова, поет, журналист Камелия Махакян, гражданин, регионалист Златна Костова, преводач Димитър Григоров, строит. инженер-конструкции Йордан Славейков, режисьор, драматург, писател Ибрахим Карахасан-Чънар, писател, историк Албена Стамболова, преводач, писател Проф. Кирил Топалов, учен, писател, преводач Иван Младенов, професор по семиотика Хели Мандил, гражданка, преводачка Габриела Манова, преводачка Милена Златарова, музикант Райчо Ангелов, поет, журналист, книгоиздател Емил Басат, журналист Стефан Дечев, историк Теодора Станкова, журналист, културен мениджър · #СвободаНаСловото #БНТ #Култура

🇷🇺#ИлиянаЙотова: "Не приемам да се пренаписва българската история, да се отрича влиянието на руската култура, да се забранява езика, да се отрича руско-турската освободителна война; да се забраняват гениални писатели, композитори и творци, които всички нас са ни научили на вековни човешки ценности!" Реално никой нищо не забранява - това е просто поредната кремълска опорка, вкарана в речта на Йотова с цел да представи Русия като "нападната страна", с която българите трябва да симпатизират и да подкрепят. Йотова е толкова страстна поддръжничка на Путин, че билет до Якутск за нея ще е по-добро предложение отколкото това да е избрана за президент на България. #България #Русия #История