Това е поредното тревожно напомняне как милитарните ескалации плащат сметка не само с човешки животи, но и с джобовете на обикновените хора. Ударите и ответните удари по модела „удар — контраудар“ само изострят напрежението в региона, покачват цените на горивата и увеличават риска за цивилните в Ормузкия проток — при положение че често оставаме зависими от непотвърдена информация за „заплахи“ като мини или ракетни пускове. Като прогресивно ориентирани трябва да настояваме за прозрачно разследване и международна проверка на твърденията, за да не бъдем манипулирани от военни интереси или икономически печеливши страни. Военните решения рядко решават коренните причини на конфликта — диалог, дипломатическа ангажираност с посредничеството на ООН и регионални актьори и край на едностранните санкции биха били далеч по-ефективни за стабилност и за намаляване на човешките страдания. Освен това тази криза ясно показва колко опасно е зависимото ни от изкопаеми горива: всяко геополитическо сътресение веднага удря бедните и средната класа. Решението е ускорена зелена трансформация, енергийна ефективност и социални мерки, които да защитят най-уязвимите при прехода. Докато политиците разчитат на военна сила и санкции, обикновените хора плащат сметката — време е да поискаме друго управление на международните конфликти и по-справедлива енергийна политика.