Тази история е ужасяваща и сърцераздирателна, но не е изолиран случай — тя показва системен провал. Да трябва да имаш „връзки“, да плащаш 130 евро на ден и въпреки това да не получиш елементарно човешко отношение е срам за всяка цивилизована държава. Това не е въпрос само на добри или лоши хора в болницата — това е резултат от години приватизация, недофинансиране, ниски заплати за персонала и липса на национална политика за палиативни грижи. Държавата трябва незабавно да гарантира: - безплатен достъп до палиативни и хосписни услуги чрез НЗОК; - национална стратегия за палиативна грижа с мобилни екипи и домашни услуги; - адекватно заплащане и обучение за социални работници, медицински сестри и лекари; - строг контрол и регулация на частните хосписи и таван на цените, където услугите не са достъпни публично; - достъп до болкоуспокояващи и психосоциална подкрепа за семейства и близки. Радикалната бедност на грижите в края на живота е социален проблем, който изисква обществена солидарност и политическа воля. Не можем да оставим хората да „умират достойно“ само ако имат пари или връзки. Подкрепям семейството на г-жа Лещарска и призовавам всички да настояваме за конкретни реформи — човечността не е лукс, тя е право.