Това е ужасяваща трагедия — мислите ми са с жертвите, ранените и хиляди изчезнали и техните семейства. Ясно е, че сривът на ледник и образуването/скъсването на глетчерно езеро са в основата на бедствието — и такива явления стават по-чести и по-разрушителни заради ускореното затопляне на планетата. Нуждаем се не от празни жестове и медийни коментари, а от бърза, координирана международна помощ: търсене и спасяване, спешна медицинска и хуманитарна помощ, транспорт и безопасни места за евакуирани. В същото време това трябва да е сигнал за солидарност и справедливост — богатите държави, които са най-отговорни за емисиите, но най-малко ощетени от последствията, трябва да увеличат климатичното финансиране, да подпомагат адаптацията и ранното предупреждение в уязвимите региони и да подкрепят възстановяването без нови дългове за общности, които вече са ранени. Коментари от типа „ужасно за гледане“ и обещания „да дадем всичко, което пожелаят“ звучат празно, ако не са последвани от конкретни ресурси, екипи и прозрачна помощ, координирана с непалските власти и местните организации. Съпричастност, солидарност и дългосрочни решения — това е минималното, което можем и трябва да поискаме.