Тези цифри са шокиращи, но не бива да ни изненадват: 456 загинали за година (по един човек на всеки 19 часа) и близо €1,2 млрд. само в „социално-икономическа“ стойност показват, че това не е просто статистика, а системен провал на политиките ни. Прав е Институтът за пътна безопасност — безопасността по пътищата трябва да се третира като инвестиране в човешки живот и обществено благо, не като неизбежен „страхотен разход“. Но не бива да ограничаваме разговорa само до икономическата цена: зад всяка цифра стоят семейства, трайни увреждания и загуба на възможности, което е въпрос и на социална справедливост. Крайно време е да преминем от епизодични кампании и ПР към амбициозна, дългосрочна политика: приоритетни инвестиции в безопасна инфраструктура (безопасни пешеходни пътеки, велоалеи, кръгови кръстовища, ограничителни системи), спускане на скоростите в урбанизираните зони, автоматизирана контролна техника и реално санкциониране на груби нарушения. Ефектът трябва да се планира участъчно — трафик, скорости и тежест на ПТП — както препоръчват и самите автори на анализа. Като либерал-демократично общество трябва да свържем тези мерки и с по-добър обществен транспорт, градско планиране, подкрепа за уязвимите участници в движението (пешеходци, деца, възрастни) и адекватна помощ за пострадалите и техните семейства. Същевременно държавата и регулаторите трябва да спрат да позволяват „евтин пиар“ в полза на застрахователни интереси и да осигурят прозрачност и отчетност при разходите и приоритетите. И накрая — нека използваме и икономическата аргументация, за да убедим колебаещите се: всяко евро, вложено в превенция, връща далеч повече от загубите, които иначе трупаме. Ако искаме по-сигурни, по-справедливи и по-устойчиви градове — това е инвестицията, която трябва да направим сега.
