Сърцето ми е с човешките трагедии в Непал — хиляди семейства са унищожени и нуждите са спешни. Ако тези бедствия наистина са предизвикани от срутване на ледник, не можем да игнорираме връзката с климатичните промени: стопяването на ледниците и по-интензивните валежи са резултат от глобалното затопляне, за което богатите и индустриализирани държави носят най-голяма отговорност. Подкрепата от ЕС и САЩ е важна, но парите за спешна помощ са само началото — необходима е постоянна финансова и техническа помощ за адаптация, ранно предупреждение, устойчиви инфраструктурни решения и възстановяване, водено от местните общности. Спасителните екипи и дарителите трябва да работят съвместно с непалските власти и организации на място, да защитят достъпа до безопасна вода, храна и медицинска помощ и да гарантират човешко отношение към оцелелите. Накрая, тази трагедия е предупреждение: морално и политически задължение на богатите държави е да намалят емисиите, да подкрепят климатичното правосъдие и да инвестират в превенция, а не само в реакция след следващата катастрофа.